субѐкт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. субѐкти, (два) субѐкта, м.
1. Спец. Във философията – същество, което целесъобразно осъзнава обективния свят и му въздейства.
2. Човек като носител на качества. Някакъв непознат субект се върти пред вратата.
3. Спец. В логиката – предмет на съждението.
4. Спец. В граматиката – дума, назоваваща деятеля; подлог.
5. Спец. Юридическо лице, което притежава правоспособност и дееспособност.
прил. субѐктен, субѐктна, субѐктно, мн. субѐктни.
1. Спец. Във философията – същество, което целесъобразно осъзнава обективния свят и му въздейства.
2. Човек като носител на качества. Някакъв непознат субект се върти пред вратата.
3. Спец. В логиката – предмет на съждението.
4. Спец. В граматиката – дума, назоваваща деятеля; подлог.
5. Спец. Юридическо лице, което притежава правоспособност и дееспособност.
прил. субѐктен, субѐктна, субѐктно, мн. субѐктни.
Грешни изписвания (1)
- собект
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | су-бект | |
|---|---|---|
| непълен член | су-бек-та | |
| пълен член | су-бек-тът | |
| мн.ч. | су-бек-ти | |
| членувано | су-бек-ти-те | |
| бройна форма | су-бек-та | |
| звателна форма | — | |