оригинал

Речник на българския език

оригина̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. оригина̀ли, (два) оригина̀ла, м.
1. Първоизработен предмет; първообраз. Трябва да представиш оригинала на дипломата си, а не копие от нея.
2. Прен. Своеобразен човек, който не прилича на другите; чудак.
Чета в оригинал. — Чета произведение на езика, на който е създадено.

Грешни изписвания (7)

  • орегенал
  • орегинал
  • оригенал
  • урегенал
  • урегинал
  • уригенал
  • уригинал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ори-ги-нал
непълен член ори-ги-на-ла
пълен член ори-ги-на-лът
мн.ч. ори-ги-на-ли
членувано ори-ги-на-ли-те
бройна форма ори-ги-на-ла
звателна форма