чудак

Речник на българския език

чуда̀к — съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. чуда̀ци, м. Странен човек, особняк.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • чодак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чу-дак
непълен член чу-да-ка
пълен член чу-да-кът
мн.ч. чу-да-ци
членувано чу-да-ци-те
бройна форма чу-да-ци
звателна форма чу-да-ко

Връзки