стра̀нен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
стра̀нна, стра̀нно, мн. стра̀нни, прил. Който не е обикновен; чуден, необичаен, особен. Странен човек. Странни неща стават.
нареч. стра̀нно.
същ. стра̀нност, странността̀, мн. стра̀нности, ж.
стра̀нна, стра̀нно, мн. стра̀нни, прил. Остар. Който е от чужда страна; ненашенски, далечен, екзотичен.
нареч. стра̀нно.
същ. стра̀нност, странността̀, мн. стра̀нности, ж.
стра̀нна, стра̀нно, мн. стра̀нни, прил. Остар. Който е от чужда страна; ненашенски, далечен, екзотичен.
Синоними
- чуден, особен, чудноват, причудлив, необикновен, необичаен, неестествен, своенравен, рядък, парадоксален, фантастичен, куриозен, ексцентричен, оригинален, нечут, невъзможен, непонятен, трудно обясним, необясним, невероятен
- чудесен, дивен, удивителен
- чудат
- нередовен, анормален
- необуздан, капризен, блуждаещ
- неочакван
- нереален, претенциозен, префърцунен
- тайнствен, свръхестествен
- гротесков
Грешни изписвания (1)
- странин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | стра-нен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | стран-ния | ||
| пълен член | стран-ни-ят | ||
| ж. р. | стран-на | ||
| членувано | стран-на-та | ||
| ср. р. | стран-но | ||
| членувано | стран-но-то | ||
| мн. ч. | стран-ни | ||
| членувано | стран-ни-те | ||