причудлив

Речник на българския език

причудлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

причудлива, причудливо, мн. причудливи, прил. Странен, чуден, нереален, фантастичен. Причудливи скали.

Грешни изписвания (7)

  • пречодлив
  • пречудлив
  • причодлив
  • пречодлиф
  • пречудлиф
  • причодлиф
  • причудлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. при-чуд-лив
непълен член при-чуд-ли-вия
пълен член при-чуд-ли-ви-ят
ж. р. при-чуд-ли-ва
членувано при-чуд-ли-ва-та
ср. р. при-чуд-ли-во
членувано при-чуд-ли-во-то
мн. ч. при-чуд-ли-ви
членувано при-чуд-ли-ви-те