осо̀бен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
осо̀бена, осо̀бено, мн. осо̀бени, прил.
1. Който се различава от другите; индивидуален. Особено поведение.
2. Значителен, отличителен, специален. Особено внимание.
3. Който е присъщ само на отделни предмети; специфичен. Особен аромат на растение.
• Особено мнение. — Несъгласие с мнението на мнозинството по даден въпрос.
1. Който се различава от другите; индивидуален. Особено поведение.
2. Значителен, отличителен, специален. Особено внимание.
3. Който е присъщ само на отделни предмети; специфичен. Особен аромат на растение.
• Особено мнение. — Несъгласие с мнението на мнозинството по даден въпрос.
Синоними
- своеобразен, своенравен, странен, причудлив, необикновен, оригинален, башка, бамбашка, куриозен, особняк, екстравагантен, пръв по рода си
- свойствен, индивидуален, отделен, частен, присъщ, типичен, специален, специфичен, характерен, отличителен, по-друг, различен, не такъв
- извънреден, изключителен
- личен, самобитен, собствен
- рядък
- необясним, чудат
- ексцентричен, фантастичен, чуден, необичаен, неочакван
- чудноват, нереален, претенциозен, префърцунен
Грешни изписвания (4)
- особин
- усобен
- усобин
- особенен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | осо-бен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | осо-бе-ния | ||
| пълен член | осо-бе-ни-ят | ||
| ж. р. | осо-бе-на | ||
| членувано | осо-бе-на-та | ||
| ср. р. | осо-бе-но | ||
| членувано | осо-бе-но-то | ||
| мн. ч. | осо-бе-ни | ||
| членувано | осо-бе-ни-те | ||