специа̀лен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
специална, специално, мн. специални, прил.
1. Който е предназначен за някаква точно определена цел. Специални дрехи. Президентът пътува със специален самолет.
2. Който се отнася за определена специалност. Специална литература.
3. Прен. Който е с особени изисквания, вкусове; своенравен, своеобразен. Специална личност.
1. Който е предназначен за някаква точно определена цел. Специални дрехи. Президентът пътува със специален самолет.
2. Който се отнася за определена специалност. Специална литература.
3. Прен. Който е с особени изисквания, вкусове; своенравен, своеобразен. Специална личност.
Синоними
Грешни изписвания (8)
- спецеален
- спецеалин
- специалин
- спицеален
- спицеалин
- спициален
- спициалин
- спецялен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | спе-ци-а-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | спе-ци-ал-ния | ||
| пълен член | спе-ци-ал-ни-ят | ||
| ж. р. | спе-ци-ал-на | ||
| членувано | спе-ци-ал-на-та | ||
| ср. р. | спе-ци-ал-но | ||
| членувано | спе-ци-ал-но-то | ||
| мн. ч. | спе-ци-ал-ни | ||
| членувано | спе-ци-ал-ни-те | ||