нарочен

Речник на българския език

1. наро̀чен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

наро̀чна, наро̀чно, мн. наро̀чни, прил. Когото са нарочили. Той е нарочен за крадец.

Грешни изписвания (3)

  • нарочин
  • нърочен
  • нърочин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-ро-чен
непълен член на-ро-че-ния
пълен член на-ро-че-ни-ят
ж. р. на-ро-че-на
членувано на-ро-че-на-та
ср. р. на-ро-че-но
членувано на-ро-че-но-то
мн. ч. на-ро-че-ни
членувано на-ро-че-ни-те

2. наро̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

наро̀чна, наро̀чно, мн. наро̀чни, прил.
1. Специален, с определена цел, не случаен. Нарочен пратеник.
2. Умишлен.

Грешни изписвания (3)

  • нарочин
  • нърочен
  • нърочин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-ро-чен
непълен член на-роч-ния
пълен член на-роч-ни-ят
ж. р. на-роч-на
членувано на-роч-на-та
ср. р. на-роч-но
членувано на-роч-но-то
мн. ч. на-роч-ни
членувано на-роч-ни-те

3. нарочен — мин. страд. прич. м. р.

нарочен е производна форма на нароча (мин. страд. прич. м. р.).