нарочените

Речник на българския език

1. нарочените — мн. ч. членувано

нарочените е производна форма на нарочен (мн. ч. членувано).

2. нарочените — мин. страд. прич. мн. ч. членувано

нарочените е производна форма на нароча (мин. страд. прич. мн. ч. членувано).