нароча

Речник на българския език

наро̀ча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

наро̀чиш, мин. св. наро̀чих, мин. прич. наро̀чил, св.вж. нарочвам.

Грешни изписвания (3)

  • нарочъ
  • нъроча
  • нърочъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-ро-ча на-ро-чим
2 лице на-ро-чиш на-ро-чи-те
3 лице на-ро-чи на-ро-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-ро-чих на-ро-чих-ме
2 лице на-ро-чи на-ро-чих-те
3 лице на-ро-чи на-ро-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-ро-чех на-ро-чех-ме
2 лице на-ро-че-ше на-ро-чех-те
3 лице на-ро-че-ше на-ро-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нарочил съм нарочила съм нарочило съм нарочили сме
2 лице нарочил си нарочила си нарочило си нарочили сте
3 лице нарочил е нарочила е нарочило е нарочили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях нарочил бях нарочила бях нарочило бяхме нарочили
2 лице беше нарочил беше нарочила беше нарочило бяхте нарочили
3 лице беше нарочил беше нарочила беше нарочило бяха нарочили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще нароча ще нарочим
2 лице ще нарочиш ще нарочите
3 лице ще нарочи ще нарочат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм нарочил ще съм нарочила ще съм нарочило ще сме нарочили
2 лице ще си нарочил ще си нарочила ще си нарочило ще сте нарочили
3 лице ще е нарочил ще е нарочила ще е нарочило ще са нарочили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да нароча щяхме да нарочим
2 лице щеше да нарочиш щяхте да нарочите
3 лице щеше да нарочи щяха да нарочат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм нарочил щях да съм нарочила щях да съм нарочило щяхме да сме нарочили
2 лице щеше да си нарочил щеше да си нарочила щеше да си нарочило щяхте да сте нарочили
3 лице щеше да е нарочил щеше да е нарочила щеше да е нарочило щяха да са нарочили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нарочел съм нарочела съм нарочело съм нарочели сме
2 лице нарочел си нарочела си нарочело си нарочели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нарочил съм нарочила съм нарочило съм нарочили сме
2 лице нарочил си нарочила си нарочило си нарочили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм нарочил била съм нарочила било съм нарочило били сме нарочили
2 лице бил си нарочил била си нарочила било си нарочило били сте нарочили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да нароча щяла съм да нароча щяло съм да нароча щели сме да нарочим
2 лице щял си да нарочиш щяла си да нарочиш щяло си да нарочиш щели сте да нарочите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм нарочил щяла съм да съм нарочила щяло съм да съм нарочило щели сме да сме нарочили
2 лице щял си да си нарочил щяла си да си нарочила щяло си да си нарочило щели сте да сте нарочили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих нарочил бих нарочила бих нарочило бихме нарочили
2 лице би нарочил би нарочила би нарочило бихте нарочили
3 лице би нарочил би нарочила би нарочило биха нарочили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-ро-чи на-ро-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-ро-чен
непълен член на-ро-че-ния
пълен член на-ро-че-ни-ят
женски род на-ро-че-на
членувано на-ро-че-на-та
среден род на-ро-че-но
членувано на-ро-че-но-то
множествено число на-ро-че-ни
членувано на-ро-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ро-чил
непълен член на-ро-чи-лия
пълен член на-ро-чи-ли-ят
женски род на-ро-чи-ла
членувано на-ро-чи-ла-та
среден род на-ро-чи-ло
членувано на-ро-чи-ло-то
множествено число на-ро-чи-ли
членувано на-ро-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ро-чел
женски род на-ро-че-ла
среден род на-ро-че-ло
множествено число на-ро-че-ли