нарочило е

Речник на българския език

1. нарочило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нарочило е е производна форма на нароча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нарочило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нарочило е е производна форма на нароча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).