нарочел

Речник на българския език

1. нарочел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нарочел е производна форма на нароча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нарочел — мин. деят. несв. прич. м. р.

нарочел е производна форма на нароча (мин. деят. несв. прич. м. р.).