нарочели

Речник на българския език

1. нарочели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

нарочели е производна форма на нароча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нарочели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

нарочели е производна форма на нароча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).