нарочила

Речник на българския език

1. нарочила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нарочила е производна форма на нароча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. нарочила — мин. деят. св. прич. ж. р.

нарочила е производна форма на нароча (мин. деят. св. прич. ж. р.).