нарочи

Речник на българския език

1. нарочи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нарочи е производна форма на нароча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. нарочи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нарочи е производна форма на нароча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. нарочи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нарочи е производна форма на нароча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. нарочи — повелително наклонение, ед. ч.

нарочи е производна форма на нароча (повелително наклонение, ед. ч.).