нарочени

Речник на българския език

1. нарочени — мн. ч.

нарочени е производна форма на нарочен (мн. ч.).

2. нарочени — мин. страд. прич. мн. ч.

нарочени е производна форма на нароча (мин. страд. прич. мн. ч.).