нарочил е

Речник на българския език

1. нарочил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нарочил е е производна форма на нароча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нарочил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нарочил е е производна форма на нароча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).