нарочело

Речник на българския език

1. нарочело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нарочело е производна форма на нароча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нарочело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нарочело е производна форма на нароча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).