нарочил съм

Речник на българския език

1. нарочил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нарочил съм е производна форма на нароча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. нарочил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нарочил съм е производна форма на нароча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).