нарочно

Речник на българския език

1. наро̀чно наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. С определена цел или намерение. Аз нарочно дойдох у вас. Нарочно попитах къде си.

Грешни изписвания (3)

  • нарочну
  • нърочно
  • нърочну

2. нарочно — ср. р.

нарочно е производна форма на нарочен (ср. р.).