индивидуа̀лен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
индивидуа̀лна, индивидуа̀лно, мн. индивидуа̀лни, прил.
1. Който е присъщ на един индивид, личен. Индивидуален характер. Индивидуална красота. Индивидуални способности.
2. Който се отнася до дейност на един човек; единичен. Индивидуално изпълнение.
3. Който се извършва с оглед на един индивид. Индивидуално класиране. Индивидуално хранене на животни.
1. Който е присъщ на един индивид, личен. Индивидуален характер. Индивидуална красота. Индивидуални способности.
2. Който се отнася до дейност на един човек; единичен. Индивидуално изпълнение.
3. Който се извършва с оглед на един индивид. Индивидуално класиране. Индивидуално хранене на животни.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- индеведоален
- индеведоалин
- индеведуален
- индеведуалин
- индевидоален
- индевидоалин
- индевидуален
- индевидуалин
- индиведоален
- индиведоалин
- индиведуален
- индиведуалин
- индивидоален
- индивидоалин
- индивидуалин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ин-ди-ви-ду-а-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ин-ди-ви-ду-ал-ния | ||
| пълен член | ин-ди-ви-ду-ал-ни-ят | ||
| ж. р. | ин-ди-ви-ду-ал-на | ||
| членувано | ин-ди-ви-ду-ал-на-та | ||
| ср. р. | ин-ди-ви-ду-ал-но | ||
| членувано | ин-ди-ви-ду-ал-но-то | ||
| мн. ч. | ин-ди-ви-ду-ал-ни | ||
| членувано | ин-ди-ви-ду-ал-ни-те | ||