сам
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
сама, само, мн. сами, прил.
1. Единствен, без други. Оставам сам на улицата. Стоя сам в къщи.
2. Самотен, усамотен, без естествена своя част. Не се ожени, остана сам. Родителите ми живеят сами. Музикантите останаха сами в залата.
3. Без чужда помощ, влияние или намеса. Уших си роклята сама. Сама стигнах до този извод. Сам си е виновен.
4. При лично местоимение — именно аз, не някой друг. Самата аз и дадох парите. Сам той дойде да я моли.
5. Само членувано. Подчертава смисъла на съществителното — абсолютен, истински, точен. Дойде в самия край на концерта. На самия бряг. В самото начало. Казвам ти самата истина.
6. Само членувано. Въплъщение на нещо. Тя е самата честност. Самата невинност. • Сам-самичък. Разг. Съвсем сам.
1. Единствен, без други. Оставам сам на улицата. Стоя сам в къщи.
2. Самотен, усамотен, без естествена своя част. Не се ожени, остана сам. Родителите ми живеят сами. Музикантите останаха сами в залата.
3. Без чужда помощ, влияние или намеса. Уших си роклята сама. Сама стигнах до този извод. Сам си е виновен.
4. При лично местоимение — именно аз, не някой друг. Самата аз и дадох парите. Сам той дойде да я моли.
5. Само членувано. Подчертава смисъла на съществителното — абсолютен, истински, точен. Дойде в самия край на концерта. На самия бряг. В самото начало. Казвам ти самата истина.
6. Само членувано. Въплъщение на нещо. Тя е самата честност. Самата невинност. • Сам-самичък. Разг. Съвсем сам.