уединен

Речник на българския език

1. уединѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • оеденен
  • оединен
  • оиденен
  • оидинен
  • уеденен
  • уиденен
  • уидинен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уе-ди-нен
непълен член уе-ди-не-ния
пълен член уе-ди-не-ни-ят
ж. р. уе-ди-не-на
членувано уе-ди-не-на-та
ср. р. уе-ди-не-но
членувано уе-ди-не-но-то
мн. ч. уе-ди-не-ни
членувано уе-ди-не-ни-те

2. уединен — мин. страд. прич. м. р.

уединен е производна форма на уединя се (мин. страд. прич. м. р.).