отстранен

Речник на българския език

1. отстранен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-с-тра-нен
непълен член от-с-тра-не-ния
пълен член от-с-тра-не-ни-ят
ж. р. от-с-тра-не-на
членувано от-с-тра-не-на-та
ср. р. от-с-тра-не-но
членувано от-с-тра-не-но-то
мн. ч. от-с-тра-не-ни
членувано от-с-тра-не-ни-те

2. отстранен — мин. страд. прич. м. р.

отстранен е производна форма на отстраня (мин. страд. прич. м. р.).