пустинен

Речник на българския език

пустѝнен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

пустинна, пустинно, мн. пустинни, прил.
1. Който е присъщ на пустиня. Пустинен климат.
2. Прен. Необитаем, безлюден, пуст. Пустинен остров.

Грешни изписвания (3)

  • постинен
  • постинин
  • пустинин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пус-ти-нен
непълен член пус-тин-ния
пълен член пус-тин-ни-ят
ж. р. пус-тин-на
членувано пус-тин-на-та
ср. р. пус-тин-но
членувано пус-тин-но-то
мн. ч. пус-тин-ни
членувано пус-тин-ни-те