безплоден

Речник на българския език

безпло̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безпло̀дна, безпло̀дно, мн. безпло̀дни, прил.
1. Който не дава плод. Безплодно дръвче.
2. Прен. Напразен, безрезултатен, безуспешен. Безплодни опити.
същ. безпло̀дност, безплодността̀, ж. Творческа безплодност.

Грешни изписвания (3)

  • безплодин
  • бизплоден
  • бизплодин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-п-ло-ден
непълен член без-п-лод-ния
пълен член без-п-лод-ни-ят
ж. р. без-п-лод-на
членувано без-п-лод-на-та
ср. р. без-п-лод-но
членувано без-п-лод-но-то
мн. ч. без-п-лод-ни
членувано без-п-лод-ни-те