неоснова̀телен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
неоснова̀телна, неоснова̀телно, мн. неоснова̀телни, прил. Който е лишен от основания. Неоснователна тревога.
същ. неоснова̀телност, неоснователността̀, ж.
същ. неоснова̀телност, неоснователността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (31)
- неоснователин
- неосноватилен
- неосноватилин
- неоснувателен
- неоснувателин
- неоснуватилен
- неоснуватилин
- неуснователен
- неуснователин
- неусноватилен
- неусноватилин
- неуснувателен
- неуснувателин
- неуснуватилен
- неуснуватилин
- ниоснователен
- ниоснователин
- ниосноватилен
- ниосноватилин
- ниоснувателен
- ниоснувателин
- ниоснуватилен
- ниоснуватилин
- ниуснователен
- ниуснователин
- ниусноватилен
- ниусноватилин
- ниуснувателен
- ниуснувателин
- ниуснуватилен
- ниуснуватилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-ос-но-ва-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-ос-но-ва-тел-ния | ||
| пълен член | не-ос-но-ва-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | не-ос-но-ва-тел-на | ||
| членувано | не-ос-но-ва-тел-на-та | ||
| ср. р. | не-ос-но-ва-тел-но | ||
| членувано | не-ос-но-ва-тел-но-то | ||
| мн. ч. | не-ос-но-ва-тел-ни | ||
| членувано | не-ос-но-ва-тел-ни-те | ||