безпричинен

Речник на българския език

безпричѝнен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • безпречинен
  • безпречинин
  • безпричинин
  • бизпречинен
  • бизпречинин
  • бизпричинен
  • бизпричинин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-п-ри-чи-нен
непълен член без-п-ри-чин-ния
пълен член без-п-ри-чин-ни-ят
ж. р. без-п-ри-чин-на
членувано без-п-ри-чин-на-та
ср. р. без-п-ри-чин-но
членувано без-п-ри-чин-но-то
мн. ч. без-п-ри-чин-ни
членувано без-п-ри-чин-ни-те