неоправдан

Речник на българския език

неоправда̀н прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

неоправда̀на, неоправда̀но, мн. неоправда̀ни, прил. Който не може да бъде оправдан или извинен. Неоправдано закъснение.

Грешни изписвания (7)

  • неопръвдан
  • неуправдан
  • неупръвдан
  • ниоправдан
  • ниопръвдан
  • ниуправдан
  • ниупръвдан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-оп-рав-дан
непълен член не-оп-рав-да-ния
пълен член не-оп-рав-да-ни-ят
ж. р. не-оп-рав-да-на
членувано не-оп-рав-да-на-та
ср. р. не-оп-рав-да-но
членувано не-оп-рав-да-но-то
мн. ч. не-оп-рав-да-ни
членувано не-оп-рав-да-ни-те