безоснователен

Речник на българския език

безоснова̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • безоснователин
  • безосноватилен
  • безосноватилин
  • безоснувателен
  • безоснувателин
  • безоснуватилен
  • безоснуватилин
  • безуснователен
  • безуснователин
  • безусноватилен
  • безусноватилин
  • безуснувателен
  • безуснувателин
  • безуснуватилен
  • безуснуватилин
  • бизоснователен
  • бизоснователин
  • бизосноватилен
  • бизосноватилин
  • бизоснувателен
  • бизоснувателин
  • бизоснуватилен
  • бизоснуватилин
  • бизуснователен
  • бизуснователин
  • бизусноватилен
  • бизусноватилин
  • бизуснувателен
  • бизуснувателин
  • бизуснуватилен
  • бизуснуватилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бе-зос-но-ва-те-лен
непълен член бе-зос-но-ва-тел-ния
пълен член бе-зос-но-ва-тел-ни-ят
ж. р. бе-зос-но-ва-тел-на
членувано бе-зос-но-ва-тел-на-та
ср. р. бе-зос-но-ва-тел-но
членувано бе-зос-но-ва-тел-но-то
мн. ч. бе-зос-но-ва-тел-ни
членувано бе-зос-но-ва-тел-ни-те