утопичен

Речник на българския език

утопѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

утопѝчна, утопѝчно, мн. утопѝчни, прил. Който е неосъществим, химеричен.
същ. утопѝчност, утопичността̀, ж.
Утопичен социализъм.Спец. Учение за съвършен обществен строй, основан върху общност на имуществото, задължителен труд и разпределение на благата по равно.

Грешни изписвания (7)

  • отопичен
  • отопичин
  • отупичен
  • отупичин
  • утопичин
  • утупичен
  • утупичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уто-пи-чен
непълен член уто-пич-ния
пълен член уто-пич-ни-ят
ж. р. уто-пич-на
членувано уто-пич-на-та
ср. р. уто-пич-но
членувано уто-пич-но-то
мн. ч. уто-пич-ни
членувано уто-пич-ни-те