невъзможен

Речник на българския език

невъзмо̀жен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

невъзмо̀жна, невъзмо̀жно, мн. невъзмо̀жни, прил.
1. Неосъществим, неизпълним. Невъзможни неща няма.
2. Прен. Който не може да се търпи; непоносим, краен в проявите си. Той има невъзможен характер.
същ. невъзмо̀жност, невъзможността̀, ж. (в 1 знач.).

Грешни изписвания (7)

  • невазможен
  • невазможин
  • невъзможин
  • нивазможен
  • нивазможин
  • нивъзможен
  • нивъзможин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-въз-мо-жен
непълен член не-въз-мож-ния
пълен член не-въз-мож-ни-ят
ж. р. не-въз-мож-на
членувано не-въз-мож-на-та
ср. р. не-въз-мож-но
членувано не-въз-мож-но-то
мн. ч. не-въз-мож-ни
членувано не-въз-мож-ни-те