ужасен

Речник на българския език

1. ужа̀сен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ужа̀сна, ужа̀сно, мн. ужа̀сни, прил.
1. Който предизвиква или всява ужас; отвратителен, страшен. Ужасни сцени. Ужасна смърт.
2. Прен. Разг. Който е в изключително силна степен; страхотен, страшен. Преживяхме ужасен студ. Ужасна горещина. Ужасно щастие.
нареч. ужа̀сно.



ужасѐна, ужасѐно, мн. ужасѐни, прил. Който е обзет от ужас. Гледаше ужасено. Ужасен от алчността на хората.
нареч. ужасѐно.

Грешни изписвания (3)

  • ожасен
  • ожасин
  • ужасин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ужа-сен
непълен член ужа-се-ния
пълен член ужа-се-ни-ят
ж. р. ужа-се-на
членувано ужа-се-на-та
ср. р. ужа-се-но
членувано ужа-се-но-то
мн. ч. ужа-се-ни
членувано ужа-се-ни-те

2. ужа̀сен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ужа̀сна, ужа̀сно, мн. ужа̀сни, прил.
1. Който предизвиква или всява ужас; отвратителен, страшен. Ужасни сцени. Ужасна смърт.
2. Прен. Разг. Който е в изключително силна степен; страхотен, страшен. Преживяхме ужасен студ. Ужасна горещина. Ужасно щастие.
нареч. ужа̀сно.



ужасѐна, ужасѐно, мн. ужасѐни, прил. Който е обзет от ужас. Гледаше ужасено. Ужасен от алчността на хората.
нареч. ужасѐно.

Грешни изписвания (3)

  • ожасен
  • ожасин
  • ужасин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ужа-сен
непълен член ужас-ния
пълен член ужас-ни-ят
ж. р. ужас-на
членувано ужас-на-та
ср. р. ужас-но
членувано ужас-но-то
мн. ч. ужас-ни
членувано ужас-ни-те

3. ужасен — мин. страд. прич. м. р.

ужасен е производна форма на ужася (мин. страд. прич. м. р.).