възмутен

Речник на българския език

1. възмутѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

възмутѐна, възмутѐно, мн. възмутѐни, прил. Който е обзет от възмущение или изразява възмущение. Възмутени зрители. Възмутен съм!

Грешни изписвания (3)

  • вазмотен
  • вазмутен
  • възмотен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-му-тен
непълен член въз-му-те-ния
пълен член въз-му-те-ни-ят
ж. р. въз-му-те-на
членувано въз-му-те-на-та
ср. р. въз-му-те-но
членувано въз-му-те-но-то
мн. ч. въз-му-те-ни
членувано въз-му-те-ни-те

2. възмутен — мин. страд. прич. м. р.

възмутен е производна форма на възмутя (мин. страд. прич. м. р.).