1.
възмутѐн
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
възмутѐна, възмутѐно, мн. възмутѐни, прил. Който е обзет от възмущение или изразява възмущение. Възмутени зрители. Възмутен съм!
Грешни изписвания (3)
- вазмотен
- вазмутен
- възмотен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | въз-му-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | въз-му-те-ния | ||
| пълен член | въз-му-те-ни-ят | ||
| ж. р. | въз-му-те-на | ||
| членувано | въз-му-те-на-та | ||
| ср. р. | въз-му-те-но | ||
| членувано | въз-му-те-но-то | ||
| мн. ч. | въз-му-те-ни | ||
| членувано | въз-му-те-ни-те | ||
2. възмутен — мин. страд. прич. м. р.
възмутен е производна форма на възмутя (мин. страд. прич. м. р.).