1.
обѝден
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
обѝдена, обѝдено, мн. обѝдени, прил.
1. Който е засегнат от обида. Тя ми е обидена, защото я нарекох глупачка.
2. Който изразява чувство на обида. Има обиден вид.
обѝдна, обѝдно, мн. обѝдни, прил. Който причинява или съдържа обида; оскърбителен. Обиден тон. Обидни думи.
1. Който е засегнат от обида. Тя ми е обидена, защото я нарекох глупачка.
2. Който изразява чувство на обида. Има обиден вид.
обѝдна, обѝдно, мн. обѝдни, прил. Който причинява или съдържа обида; оскърбителен. Обиден тон. Обидни думи.
Синоними
- оскърбен, докачен, засегнат, огорчен, наскърбен, нагрубен, жигосан, засрамен, сконфузен, посрамен, сърдит
- наскърбителен, арогантен, дързък, нахален, оскърбителен, докачителен, язвителен, предизвикателен, недостоен, непочтен
- възмутен, негодуващ
- скръбен
- онеправдан
- несправедлив, неудобен, неприятен
- ругателен, клеветнически
- пренебрежителен, презрителен, отрицателен
- намусен, раздразнен
Грешни изписвания (3)
- обидин
- убиден
- убидин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | оби-ден | |
|---|---|---|---|
| непълен член | обид-ния | ||
| пълен член | обид-ни-ят | ||
| ж. р. | обид-на | ||
| членувано | обид-на-та | ||
| ср. р. | обид-но | ||
| членувано | обид-но-то | ||
| мн. ч. | обид-ни | ||
| членувано | обид-ни-те | ||
2. обиден — мин. страд. прич. м. р.
обиден е производна форма на обидя (мин. страд. прич. м. р.).