обидя

Речник на българския език

обѝдя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

обѝдиш, мин. св. обѝдих, мин. прич. обѝдил, св.вж. обиждам.

Грешни изписвания (3)

  • обидъ
  • убидъ
  • убидя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице оби-дя оби-дим
2 лице оби-диш оби-ди-те
3 лице оби-ди оби-дят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице оби-дих оби-дих-ме
2 лице оби-ди оби-дих-те
3 лице оби-ди оби-ди-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице оби-дех оби-дех-ме
2 лице оби-де-ше оби-дех-те
3 лице оби-де-ше оби-де-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обидил съм обидила съм обидило съм обидили сме
2 лице обидил си обидила си обидило си обидили сте
3 лице обидил е обидила е обидило е обидили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обидил бях обидила бях обидило бяхме обидили
2 лице беше обидил беше обидила беше обидило бяхте обидили
3 лице беше обидил беше обидила беше обидило бяха обидили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обидя ще обидим
2 лице ще обидиш ще обидите
3 лице ще обиди ще обидят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обидил ще съм обидила ще съм обидило ще сме обидили
2 лице ще си обидил ще си обидила ще си обидило ще сте обидили
3 лице ще е обидил ще е обидила ще е обидило ще са обидили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обидя щяхме да обидим
2 лице щеше да обидиш щяхте да обидите
3 лице щеше да обиди щяха да обидят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обидил щях да съм обидила щях да съм обидило щяхме да сме обидили
2 лице щеше да си обидил щеше да си обидила щеше да си обидило щяхте да сте обидили
3 лице щеше да е обидил щеше да е обидила щеше да е обидило щяха да са обидили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обидел съм обидела съм обидело съм обидели сме
2 лице обидел си обидела си обидело си обидели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обидил съм обидила съм обидило съм обидили сме
2 лице обидил си обидила си обидило си обидили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обидил била съм обидила било съм обидило били сме обидили
2 лице бил си обидил била си обидила било си обидило били сте обидили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обидя щяла съм да обидя щяло съм да обидя щели сме да обидим
2 лице щял си да обидиш щяла си да обидиш щяло си да обидиш щели сте да обидите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обидил щяла съм да съм обидила щяло съм да съм обидило щели сме да сме обидили
2 лице щял си да си обидил щяла си да си обидила щяло си да си обидило щели сте да сте обидили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обидил бих обидила бих обидило бихме обидили
2 лице би обидил би обидила би обидило бихте обидили
3 лице би обидил би обидила би обидило биха обидили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
оби-ди оби-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род оби-ден
непълен член оби-де-ния
пълен член оби-де-ни-ят
женски род оби-де-на
членувано оби-де-на-та
среден род оби-де-но
членувано оби-де-но-то
множествено число оби-де-ни
членувано оби-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оби-дил
непълен член оби-ди-лия
пълен член оби-ди-ли-ят
женски род оби-ди-ла
членувано оби-ди-ла-та
среден род оби-ди-ло
членувано оби-ди-ло-то
множествено число оби-ди-ли
членувано оби-ди-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оби-дел
женски род оби-де-ла
среден род оби-де-ло
множествено число оби-де-ли