обидели

Речник на българския език

1. обидели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обидели е производна форма на обидя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обидели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обидели е производна форма на обидя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).