обидило

Речник на българския език

1. обидило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обидило е производна форма на обидя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обидило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обидило е производна форма на обидя (мин. деят. св. прич. ср. р.).