обидила съм

Речник на българския език

1. обидила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обидила съм е производна форма на обидя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. обидила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обидила съм е производна форма на обидя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).