обидили

Речник на българския език

1. обидили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обидили е производна форма на обидя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обидили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обидили е производна форма на обидя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).