обидел

Речник на българския език

1. обидел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обидел е производна форма на обидя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обидел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обидел е производна форма на обидя (мин. деят. несв. прич. м. р.).