обидило е

Речник на българския език

1. обидило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обидило е е производна форма на обидя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обидило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обидило е е производна форма на обидя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).