обидил е

Речник на българския език

1. обидил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обидил е е производна форма на обидя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обидил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обидил е е производна форма на обидя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).