обидила

Речник на българския език

1. обидила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обидила е производна форма на обидя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обидила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обидила е производна форма на обидя (мин. деят. св. прич. ж. р.).