щял съм да съм обидил

Речник на българския език

1. щял съм да съм обидил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм обидил е производна форма на обидя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).