щяла съм да обидя

Речник на българския език

1. щяла съм да обидя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да обидя е производна форма на обидя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).