щял съм да обидя

Речник на българския език

1. щял съм да обидя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да обидя е производна форма на обидя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).