обидело

Речник на българския език

1. обидело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обидело е производна форма на обидя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обидело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обидело е производна форма на обидя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).