обидела

Речник на българския език

1. обидела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обидела е производна форма на обидя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обидела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обидела е производна форма на обидя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).