ругателен

Речник на българския език

руга̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ругателна, ругателно, мн. ругателни, прил. Който съдържа ругатни; обиден, груб, оскърбителен.

Грешни изписвания (7)

  • рогателен
  • рогателин
  • рогатилен
  • рогатилин
  • ругателин
  • ругатилен
  • ругатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ру-га-те-лен
непълен член ру-га-тел-ния
пълен член ру-га-тел-ни-ят
ж. р. ру-га-тел-на
членувано ру-га-тел-на-та
ср. р. ру-га-тел-но
членувано ру-га-тел-но-то
мн. ч. ру-га-тел-ни
членувано ру-га-тел-ни-те